Русия стана свидетел на две големи терористични атаки само за три месеца. Ето какво знаем
Русия се разтърсва от поредната голяма терористична атака с най-малко 19 убити и 25 ранени при, изглежда, координирани стрелби в различни места за поклонение в най-южната руска република Дагестан.
Атаката е втората през последните три месеца, след като повече от 130 души бяха убити в концертна зала близо до Москва при терористична атака, поета от ISIS-K през март, и оспорва самодекларираната репутация на президента Владимир Путин като лидер, способен да гарантира ред в огромната, бурна страна.
Нарастването на насилието идва, когато дълго тлеещото етническо напрежение се възобновява, усложнено както от стремежите за попълване на руските военни редици, докато войната на Путин срещу Украйна продължава – и от продължаващия конфликт в Близкия изток.
Ето какво трябва да знаете.
Въоръжени мъже откриха стрелба по множество места за поклонение и полицейска спирка в два града в мюсюлманския Дагестан, убивайки най-малко 15 полицаи и четирима цивилни, включително свещеник в неделя.
Две синагоги – една в град Дербент и една в град Махачкала – са били нападнати, според изявление на Руския еврейски конгрес (RJC).
Нападателите „подпалиха сградата с коктейли Молотов“ в синагогата в Дербент, докато полицаи и охранители бяха убити отвън по време на атаката, RJC.
В столицата на провинцията Махачкала руската държавна информационна агенция ТАСС съобщи, че охранител на църквата е бил убит при престрелка на Свято-Успенския събор, а 19 души са се заключили в помещенията по време на нападение. Съобщава се и за нападение срещу полицейски пост в Махачкала.
За момента няма поета отговорност за атаките, но правоприлагащите органи казаха пред ТАСС, че нападателите са „привърженици на международна терористична организация“.
Следствената дирекция на Следствения комитет на Русия за Република Дагестан съобщи, че е започнала разследване за тероризъм на атаките съгласно Наказателния кодекс на Руската федерация.
ТАСС съобщи в понеделник, че петима от стрелците са идентифицирани и че някои от тях са свързани с лидера на Сергокалински район, който се намира между Дербент и Махачкала. Той идентифицира един от мъжете като бившия състезател по смесени бойни изкуства Гаджимурад Кагиров. Кагиров е участвал в атаката срещу Дербент и също така е братовчед на ръководителя на Сергокалински район Магомед Омаров, се твърди. Синът и племенникът на Омаров също са сред нападателите, твърдят властите.
Дагестан се намира в кавказкия регион на Русия на западния бряг на Каспийско море.
Републиката в много отношения е микрокосмос на многообразието на Русия. Планинският регион е дом на над 30 етнически групи с различни езици и е мюсюлманска република с мнозинство, която исторически е била дом на различни ислямски религиозни практики.
Има миниатюрно еврейско население – юдаизмът е една от отдавна установените религии на Дагестан, практикувана от общности на планинските евреи, които говорят форма на персийски – но след векове на съжителство с мюсюлмански съседи това население е намаляло чрез емиграция.
Кавказът е погълнат предимно от Руската империя през деветнадесети век и има дълга история на негодувание срещу управлението на Москва по време на царските, съветските и постсъветските времена.
След разпадането на Съветския съюз бунтовниците в съседна Чечня водиха две сепаратистки войни за независимост – които Русия нарече тероризъм и отговори с тактика, която остави голяма част от столицата Грозни в руини. След това Путин постави в Чечения внушаващия страх военачалник Рамзан Кадиров, който оттогава управлява с желязна ръка.
В Дагестан руските сили за сигурност се бориха с ислямистки бунт в планинския регион през 2000-те години, който се разпространи от съседна Чечня, въпреки че атаките станаха по-редки през последните години.
Но съвременните събития поставиха исторически неспокойния регион отново на ръба.
Религиозно и етническо напрежение в Русия
Над 200 етнически малцинствени общности живеят в Русия, която обхваща единадесет часови зони и е дом на около 144 милиона души.
Някои от тези общности бяха особено силно засегнати от войната на Путин в Украйна с непропорционално мобилизирани етнически малцинства, за да се изправят пред ужаса на тактиката на Москва за човешка вълна.
През 2022 г. избухнаха протести в множество региони на етнически малцинства срещу заповедите за мобилизация на Путин, включително в Дагестан. В едно видео на CNN, геолокирано от времето, жените в столицата Махачкала могат да се видят да се молят на полицията пред театър.
„Защо отнемате децата ни? Кой нападна кого? Русия е тази, която нападна Украйна“, се чува да казват във видеото.
Войната на Израел срещу Хамас след бруталните атаки от 7 октомври също доведе до скок на напрежението в целия свят, подхранван от ежедневните картини на разрушенията в Газа, включително в Кавказ.
Путин изигра деликатен международен акт на балансиране, представяйки се като потенциален посредник и призовавайки за сдържаност и от двете страни – позиция, която спечели похвала от Хамас.
Но тази увереност беше разклатена по-късно същия месец